Стихотворението е изпратено от Лида Осипова
Ръка протягам, каня те на танц,
топлината твоя искам да усетя,
да почувствам твоята любов.
Прегръщам те и се отпускам,
глава на твоето рамо свеждам пак.
Мъка в очите ми блести,
сълзите тежко капят -
недей да идваш, утро, миг поспри…
Усещам твоята нежност,
усещам и твоята болка.
Прегърни ме силно, погали ме,
докосни се до моя свят, до моята душа -
тъжно е и черно до болка,
но лъч светлина мрака раздира -
щастието, което ти ми даряваш.
Нежно сълзите ми изтрий,
с целувка болката изпий
и нека заедно тръгнем към безкрая…
