Обичай Ме!

Стихотворението е изпратено от Лида Осипова





Всичко потъва в безкрая,
но е някак красиво, диво,
блестящо, дяволско и кървящо…
Вярата е окована във вериги,
само изгарящата самота е жива
и сякаш полита,
обгърната от вечната болка…
Докосни ме, събуди страстта,
нека всичко е лудост…
Покани ме на танц в дъжда,
нека всичко е огън…
Спомни си вчера, сякаш ще е утре…
С вик прогони мрака,
очертай път светлина…
Полети към небето с вяра,
докосни вечността
и се слей със звездите…
С шепот създай красота,
опиши в очи свободата…
Погледни ме и избърши сълзите,
нека този миг ни свърже завинаги…
Бъди любовта,
бъди и омразата,
бъди всичко за мен.
Подари ми живота,
подари ми и смъртта.
Бъди моето вечно,
но красиво страдание!

One Response to “Моето Красиво Страдание”

1. Юлиана Написа:
   март 22nd, 2009 на 14:09

   Пожелавам ти вече да не е страдание, а вдъхновение.

Добави коментар