Обичай Ме!

От едно дете и от плач се родила тя,
пълна със страх и невинност,
прозрачна в очите се появила.
От светлите мигли тръгнала надолу
и блестейки се спуснала
по красивото лице.
После полетяла с вятъра…горе в небето,
високо над света летяла,
видяла сезоните от горе.
Но животът й…набързо я променил,
сега прозрачна не е,
никакви спомени вече,
никаква любов вътре!
Извън времето си и извън своята възраст в небето там горе,
колко пъти вятърът пеел до нея,
тя не го слушала и летяла,
сама в слънцето и още по-нависоко,
сякаш била единствена тя.
Тя винаги…тя само…на крачка от своите мечти,
предизвиква луната и звездите,
нищо на света не ще я спре!
Но един тъмен облак я отвлякъл,
хиляди ситни капки около нея,
сега нейната смелост я няма вече,
като дъжд се спуска надолу.
Паднала на едно цвете,
чакала хубавото време.
Сега към небето да лети вече не може…свършва тук…бавно умира,
не й помага вятъра, остава сама,
нейната история свършва тук!
Крещи думи далечни,
но няма вече, кой да я спаси!
сама…по-самотна от всякога,
не е сън…няма да се събуди!





Pooh - Storia Di Una Lacrima

Най-страшното след любовта може би, не е споменът, а това, което започва да изчезва от него. Това, което не успяваш да задържиш в мислите си. Отначало усещаш аромата на нейният парфюм по дрехите или в леглото си. Ароматът кара кожата ти да настръхва, от болката да не можеш да заровиш пръсти в косата й. Но после ароматът изчезва и ти само се опитваш да си спомниш, как миришеше любовта.

След време, случайно на улицата те докосва познат полъх и сърцето ти се свива в болезнен гърч – обръщаш се, но не е тя. Не е тя … Вече не помниш, точно как се усмихваше, а изглеждаше така, като че ли това не можеш да го забравиш. Мислеше, че не можеш да я забравиш. Но не е така. Бавно и болезнено я забравяш – как изглежда, как се усмихва или как ухае.

Отдалечава се. И един ден ти вече няма да я помниш. Дори името вече няма да те кара да се замисляш. Само сърцето ти все още, понякога, ще се сгърчва в неразбираема моментна самота, като че ли някъде там в пространствата и измеренията минава твоята половин душа, но ти не можеш да достигнеш до нея. Загубена частичка от самия теб …

Любов моя ти ме нарани.
Ти разби моето сърце и сега ме напускаш!
Любов моя не виждаш ли?
Върни ми го, върни ми го,
не ми го отнемай!
Защото ти не знаеш,
какво значи то за мен.





Любов моя не ме напускай!
Ти открадна любовта ми, а сега бягаш.
Любов моя не виждаш ли?
Върни ми я, върни ми я,
не ми я отнемай!
Защото ти не знаеш,
какво значи тя за мен.





Ще си спомниш,
когато отмине
и всичко е между другото!
Когато остарея,
аз ще бъда там до теб,
за да ти напомням,
как още те обичам!





Побързай върни ми я,
не ми я отнемай!
Защото ти не знаеш,
какво значи тя за мен.





Любов на моя живот…

Гледам те и виждам бъдещето!
Виждам завинаги в твоите очи!





Защото гледайки те,
без съмнение знам,
че ако мога, ще ти дам света!
Ще ти дам луната и звездите,
изгревите и залезите!





Или просто ще ти дам мен,
а ти ще ми дадеш теб!
Защото ти винаги ще си достатъчна за мен!





Защото гледайки те,
аз виждам теб.
Не виждам онази, която мислиш, че си.
Или тази която мислиш, че трябва да си.
Аз виждам теб!





Човекът, на който искам да дам душата си.
Човекът, който ме кара да се смея до сълзи.
Човекът, за който мисля постоянно,
независимо от времето и мястото!





По някога през нощта,
въпреки, че знам, че е невъзможно,
си представям, че си до мен и те прегръщам!
Най-топлото, и единственото място,
на което някога, ще искам да бъда!





Гледайки те, разбирам,
че не искам да бъда сам,
може би защото,
ти и аз може, да бъдем сами заедно!





Гледам те и виждам бъдещето!
Виждам завинаги в твоите очи!